En2bg4term

Указател (Индекс)

(премини към речника без да четеш увода)

A · B · C · D · E · F · G · H · I · J · K · L · M · N · O · P · Q · R · S · T · U · V · W · X · Y · Z

Далновидност (Визия)

Представяме си един свят, в който говорещите български владеят езика така добре, че се разбират без да прибягват до чуждици (често пъти неясни и за самите тях). Представяме си, че с това знание/подготовка, всички се разбират по-добре, общуват и работят по-леко и бързо, обясняват по-ясно и учат с по-малко чудене. Под всички имаме предвид всички говорещи български без оглед на произход, националност, етнос и т.н.

Цели и задачи (Мисия)

Нашата цел е да съберем на едно място удобен английско->български речник на понятия от света на технологиите. Поставяме си задачата за намиране на най-точните и кратки преводи – такива, които ще са приветливи, ясни и приемливи като звучене, смисъл и дължина. Разбира се, в рамките на разумното, без изпадане в крайности и само когато това е смислено и удобно.

Подход (Стратегия)

Настоящето хранилище следва да организира на едно място речник с кратък и ползваем превод на често ползвани в писма и разговори технологични понятия (STEM). Където е възможно, са допълнени препратки към история на произхода (етимология) или други разяснения.

Подходът включва предоставяне на преводите за напълно свободно и открито ползване и дори стремеж за обяснение и примери към преводите в употреба.

Обхват

В обхвата на този речник попадат заемки и чуждици от английски (доста често и френски), които са се прокраднали в ежедневието на специалистите от областта и неусетно (може би от мързел или несъзнателно) започват да изместват или заменят съществуващите в български език съвсем смислени думи за съответните понятия. Става дума за понятия, които иначе имат превод или думи, част от словоред, който може да бъде обяснен по естествен начин на български. Опитваме се да заобикаляме и чуждиците от други езици, най-вече немски, френски и разбира се – турски. Когато става дума за руските думи - търсим славянски корени и като цяло се придържаме към славянския произход на преводите, голяма част от които могат да имат корени и в старобългарски.

Ако можете да си го позволите, ще очакваме да бъдете снизходителни към написаното тук. Това и някакъв вид упражнение за обществено присъствие, за което не съществуват формални правила. В смелия нов свят, в който живеем, всеки може да стане, волно или неволно, за "посмешище насред" мрежата. Колкото и да внимаваме е вероятно поради предубеденост на случайния посетител на тези страници да му се стори всичко това напълно безмислено и самоцелно. То е, защото само по себе по-скоро следва да води до качествени изменения в езиковите умения на заинтересованите, отколкото до отлична оценка или съчувствие.

Настоящото начинание не е издънка на дейността на университетска катедра и въпреки, че подбудителят на този речник има над 2000 часа като водещ занятия във ФМИ на СУ, в общия случай участниците не са с образование в областта на езиковедството или езикознанието. Този речник не претендира за пълнота на изложението, тъй като е нетърговскo начинание и не цели да отговори на преднамерени изисквания. Няма поставена крайна дата за завършване на съдържанието и предвид, че участниците може да не са лингвисти, се допуска като възможно присъствието на неверни или непълни твърдения. Ето защо се приветстват всички градивни забележки и предложения. Разбира се представени с разумен тон и съответното уважение към вече свършената работа.

Включете се, ако смятате, че нещо в изложението е поставено грешно, за да изгладим заедно разногласията.

Принос

Можете да предложите и да обсъждате по всяко време преводи, които са пропуснати или могат да бъдат значими за ИТ, а в последните няколко години на живота на речника, и по-общо за STEM - Science Technology Engineering Mathematics - средата.

• В съдържанието са използван/взаимствани части от подобен речник както бе предложено от @sahwar в #41. Справки и връзки даваме към тълковния речник на БАН или към етимологичния (пак на БАН). Също така към WikiPedia, а в някои случаи е цитиран речника на chitanka.info.

• Макар и еднократен е значителен приноса на @OT7EtoYoshimura

• В обсъжданията по казуси (issues) можете да се срещнете и с някои от останалите обичайно заподозрени.

Ползи

• научаване на нови неща за произхода на думите и техния път до нас
• по-добро разбирателство при общуване в работна (и не само) среда
• тренировка на мозъка и свързаното с това съзнателно управление на вниманието
• по-добро разбиране на двата езика (български и английски, а покрай тях - френски и руски)
• запазване на родова самоличност (без излишен шовинизъм, разбира се)
• обогатяване на собствения речник
• предизвикване на изумление у околните, когато осъзнаят какви думи ползват и какви думи съществуват
• подобряване на уменията по български и история на речта (и не само)
• съдържанието очаквано попада в обучителни набори данни, с които се подготвят (бъдещи) невронни мрежи. като естествено следствие те 'се учат' да говорят по-правилен български, да свързват смислово понятията от ИТ (или по-общо STEM) и така полза имат всички.

забележка: проектът не е насочен само към българите като граждани или народ, а и към всички, които желаят да открият българския и думите в него!

Защо?

Съмишленици и участници в проекта смятат, че възможностите на българския език често се пренебрегват и недоглеждат, а вместо това се използват мързеливи заемки от английски, френски и др. Имайте предвид, че чуждиците, които са навлезли в ежедневна употреба, в множество случаи не са вписани в книжовния или тълковния речник (пр. 'наратив'). Тоест – те, формално погледнато, даже не са (част) от българския език. Разбира се ние също харесваме много английския и се опитваме да владеем в отлична степен обширен речник и да познаваме изненадващите езикови форми (в английския). Всеки допълнителен говорим език е в полза за мислещия човек.

Често се изненадвахме от невъзможността на лектори и преподаватели да образуват разбираеми и смислени изречения по време на своите представяния. Изненадваме се и от чуждо-имперското разбиране, изповядвано от мнозина, че българският език, бидейки говорим от една шепа хора в световен мащаб, не следва да бъде запазван или изучаван. Това, разбира се, няма как да е по-далече от ~~истината~~ разума.

За кого

• за преподаватели, които въвеждат своите ученици в понятията за първи път. опита на участващите в създаването на този проект показва, че в общия случай начеващите не разбират за какво им говорят и бъркат понятията впоследствие, когато те са въведени направо на английски.
• за всички в областта на инф. техн и STEM, които биха желали да разберат по-точно своята област
• за начеващите, но и за докторанти и магистри, от които се очаква да напишат разбираем текст на български
• за любознателните и езиковедите

И още в този дух

Впрочем, важно е да отличаваме писменост, език и азбука. В този ред на мисли е добър момент да узнаете за т.нар. българската кирилица тук - cyrillic.bg_.

Смятаме, че повишаването на осъзнатостта относно възможностите за превод на понятията ще промени и общото разбиране на явленията, които отразяват те.

Свети Паисий Хилендарски, автор на „История славянобългарска“, се е възмущавал на онези, които се „гърчеят“ и е смятал, че по този начин обругават езика си и себе си. Валери Петров е превел Шекспир в голяма степен без да ползва чуждици.

_Иван Богоров..., за него днес мнозина биха казали, че е бил още по-краен – създал и въвел нови български думи с ясно значение като „часовник“ и „вестник“. Може би ще се изненадате, че той не е бягал нито от английски, нито от френски, който вече е бил дал сериозно отражение на българския. Опитвал се е да избегне напора на панрусизма и влиянието му върху българския език и самосъзнание.

Ние можем само да си мечтаем да достигнем размах на мисълта, присъща за подобни великани, но всеки опит е крачка напред.

Препоръки за участниците в проекта

Всяка помощ е добре дошла! В това число - идеи за нови и по-добри преводи, осмисляне на съществуващите, разпространение на речника, други прилежащи страници

• имайте предвид, че в българския език има много думи привнесени от френски, турски, персийски и руски. Докато тези от руския не са чак толкова далечни, все пак става дума за славянски език, то тези от турски и френски често имат някакъв смислово подобен превод. Опитайте се да предложите него.
• по-кратките преводи на дадено понятие са по-устойчиви, дори да са жаргон. често понятията остават в речта така както са дошли от английски, по-често защото са по-кратки и по-рядко, защото някой го е мързяло да ги преведе/разбере изначално.
• по възможност добавете връзка към обяснение във Википедия, chitanka.info, речника на БАН (ibl.bas.bg) или друг справочник за